поналял

Речник на българския език

1. поналял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поналял е производна форма на поналея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поналял — мин. деят. св. прич. м. р.

поналял е производна форма на поналея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. поналял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поналял е производна форма на поналея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. поналял — мин. деят. св. прич. м. р.

поналял е производна форма на поналея (мин. деят. св. прич. м. р.).