поналя

Речник на българския език

1. поналя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поналя е производна форма на поналея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поналя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поналя е производна форма на поналея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

3. поналя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поналя е производна форма на поналея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. поналя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поналя е производна форма на поналея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).