поналеят

Речник на българския език

1. поналеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

поналеят е производна форма на поналея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поналеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

поналеят е производна форма на поналея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).