поналели

Речник на българския език

1. поналели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поналели е производна форма на поналея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поналели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поналели е производна форма на поналея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. поналели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поналели е производна форма на поналея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. поналели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поналели е производна форма на поналея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).