поналейте

Речник на българския език

1. поналейте — повелително наклонение, мн. ч.

поналейте е производна форма на поналея (повелително наклонение, мн. ч.).

2. поналейте — повелително наклонение, мн. ч.

поналейте е производна форма на поналея (повелително наклонение, мн. ч.).