поналееше

Речник на българския език

1. поналееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поналееше е производна форма на поналея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поналееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поналееше е производна форма на поналея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).

3. поналееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поналееше е производна форма на поналея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

4. поналееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поналееше е производна форма на поналея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).