поналееш

Речник на българския език

1. поналееш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

поналееш е производна форма на поналея (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поналееш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

поналееш е производна форма на поналея (сег. вр., 2 л., ед. ч.).