поналеехте

Речник на българския език

1. поналеехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

поналеехте е производна форма на поналея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поналеехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

поналеехте е производна форма на поналея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).