поналееха

Речник на българския език

1. поналееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поналееха е производна форма на поналея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поналееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поналееха е производна форма на поналея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).