поналеех

Речник на българския език

1. поналеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поналеех е производна форма на поналея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поналеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поналеех е производна форма на поналея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).