поналеете

Речник на българския език

1. поналеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поналеете е производна форма на поналея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поналеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поналеете е производна форма на поналея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).