поналеем

Речник на българския език

1. поналеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

поналеем е производна форма на поналея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. поналеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

поналеем е производна форма на поналея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).