поналеел е

Речник на българския език

1. поналеел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поналеел е е производна форма на поналея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поналеел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поналеел е е производна форма на поналея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).