поналеело

Речник на българския език

1. поналеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поналеело е производна форма на поналея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поналеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поналеело е производна форма на поналея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. поналеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поналеело е производна форма на поналея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. поналеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поналеело е производна форма на поналея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).