поналеели

Речник на българския език

1. поналеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поналеели е производна форма на поналея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поналеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поналеели е производна форма на поналея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. поналеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поналеели е производна форма на поналея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. поналеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поналеели е производна форма на поналея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).