поналеела

Речник на българския език

1. поналеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поналеела е производна форма на поналея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поналеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поналеела е производна форма на поналея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. поналеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поналеела е производна форма на поналея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. поналеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поналеела е производна форма на поналея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).