поналеел

Речник на българския език

1. поналеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поналеел е производна форма на поналея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поналеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поналеел е производна форма на поналея (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. поналеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поналеел е производна форма на поналея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. поналеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поналеел е производна форма на поналея (мин. деят. несв. прич. м. р.).