поналее

Речник на българския език

1. поналее — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поналее е производна форма на поналея (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поналее — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поналее е производна форма на поналея (сег. вр., 3 л., ед. ч.).