понакълцвахте

Речник на българския език

1. понакълцвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понакълцвахте е производна форма на понакълцвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понакълцвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понакълцвахте е производна форма на понакълцвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).