понакълцваха

Речник на българския език

1. понакълцваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понакълцваха е производна форма на понакълцвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понакълцваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понакълцваха е производна форма на понакълцвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).