понакълцвах

Речник на българския език

1. понакълцвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понакълцвах е производна форма на понакълцвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понакълцвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понакълцвах е производна форма на понакълцвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).