понакълцвало

Речник на българския език

1. понакълцвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понакълцвало е производна форма на понакълцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понакълцвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понакълцвало е производна форма на понакълцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понакълцвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понакълцвало е производна форма на понакълцвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понакълцвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понакълцвало е производна форма на понакълцвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).