понакълцва

Речник на българския език

1. понакълцва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понакълцва е производна форма на понакълцвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понакълцва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понакълцва е производна форма на понакълцвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понакълцва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понакълцва е производна форма на понакълцвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).