понакълцаше

Речник на българския език

1. понакълцаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понакълцаше е производна форма на понакълцам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понакълцаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понакълцаше е производна форма на понакълцам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).