понакълцахте

Речник на българския език

1. понакълцахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понакълцахте е производна форма на понакълцам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понакълцахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понакълцахте е производна форма на понакълцам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).