понакълцаха

Речник на българския език

1. понакълцаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понакълцаха е производна форма на понакълцам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понакълцаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понакълцаха е производна форма на понакълцам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).