понакълцал

Речник на българския език

1. понакълцал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакълцал е производна форма на понакълцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понакълцал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакълцал е производна форма на понакълцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понакълцал — мин. деят. св. прич. м. р.

понакълцал е производна форма на понакълцам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понакълцал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понакълцал е производна форма на понакълцам (мин. деят. несв. прич. м. р.).