понакъдрило

Речник на българския език

1. понакъдрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понакъдрило е производна форма на понакъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понакъдрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понакъдрило е производна форма на понакъдря (мин. деят. св. прич. ср. р.).