понакъдрила

Речник на българския език

1. понакъдрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понакъдрила е производна форма на понакъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понакъдрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понакъдрила е производна форма на понакъдря (мин. деят. св. прич. ж. р.).