понакъдрели

Речник на българския език

1. понакъдрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понакъдрели е производна форма на понакъдря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понакъдрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понакъдрели е производна форма на понакъдря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).