понакъдрел

Речник на българския език

1. понакъдрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакъдрел е производна форма на понакъдря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понакъдрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понакъдрел е производна форма на понакъдря (мин. деят. несв. прич. м. р.).