понакуцвала

Речник на българския език

1. понакуцвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понакуцвала е производна форма на понакуцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понакуцвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понакуцвала е производна форма на понакуцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понакуцвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понакуцвала е производна форма на понакуцвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понакуцвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понакуцвала е производна форма на понакуцвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).