понаклоняло е

Речник на българския език

1. понаклоняло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаклоняло е е производна форма на понаклоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).