понаклоняло
1.
понаклоняло —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
понаклоняло
е производна форма
на понаклоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
понаклоняло —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
понаклоняло
е производна форма
на понаклоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).