понаклоняло

Речник на българския език

1. понаклоняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаклоняло е производна форма на понаклоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаклоняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понаклоняло е производна форма на понаклоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).