понаклоняла

Речник на българския език

1. понаклоняла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаклоняла е производна форма на понаклоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаклоняла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понаклоняла е производна форма на понаклоня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).