понаклонил съм

Речник на българския език

1. понаклонил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понаклонил съм е производна форма на понаклоня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понаклонил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понаклонил съм е производна форма на понаклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).