понаклонил е

Речник на българския език

1. понаклонил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаклонил е е производна форма на понаклоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаклонил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаклонил е е производна форма на понаклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).