понаклонило е

Речник на българския език

1. понаклонило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаклонило е е производна форма на понаклоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаклонило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаклонило е е производна форма на понаклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).