понаклонило

Речник на българския език

1. понаклонило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаклонило е производна форма на понаклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаклонило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понаклонило е производна форма на понаклоня (мин. деят. св. прич. ср. р.).