понаклонил
1.
понаклонил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понаклонил
е производна форма
на понаклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понаклонил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понаклонил
е производна форма
на понаклоня (мин. деят. св. прич. м. р.).