понаклонил

Речник на българския език

1. понаклонил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаклонил е производна форма на понаклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаклонил — мин. деят. св. прич. м. р.

понаклонил е производна форма на понаклоня (мин. деят. св. прич. м. р.).