понаклони

Речник на българския език

1. понаклони — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понаклони е производна форма на понаклоня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понаклони — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понаклони е производна форма на понаклоня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понаклони — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понаклони е производна форма на понаклоня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понаклони — повелително наклонение, ед. ч.

понаклони е производна форма на понаклоня (повелително наклонение, ед. ч.).