понакиселял е

Речник на българския език

1. понакиселял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакиселял е е производна форма на понакиселея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понакиселял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакиселял е е производна форма на понакиселея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).