понаквасил

Речник на българския език

1. понаквасил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаквасил е производна форма на понаквася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаквасил — мин. деят. св. прич. м. р.

понаквасил е производна форма на понаквася (мин. деят. св. прич. м. р.).