понакастри

Речник на българския език

1. понакастри — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понакастри е производна форма на понакастря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понакастри — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понакастри е производна форма на понакастря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понакастри — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понакастри е производна форма на понакастря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понакастри — повелително наклонение, ед. ч.

понакастри е производна форма на понакастря (повелително наклонение, ед. ч.).