понакастреше

Речник на българския език

1. понакастреше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понакастреше е производна форма на понакастря (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понакастреше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понакастреше е производна форма на понакастря (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).