понакастрела

Речник на българския език

1. понакастрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понакастрела е производна форма на понакастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понакастрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понакастрела е производна форма на понакастря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).