понакапа

Речник на българския език

1. понакапа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понакапа е производна форма на понакапя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понакапа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понакапа е производна форма на понакапя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).