понакаляше

Речник на българския език

1. понакаляше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понакаляше е производна форма на понакалям (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понакаляше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понакаляше е производна форма на понакалям (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).