понакаляхте

Речник на българския език

1. понакаляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понакаляхте е производна форма на понакалям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понакаляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понакаляхте е производна форма на понакалям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).