понакаляха

Речник на българския език

1. понакаляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понакаляха е производна форма на понакалям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понакаляха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понакаляха е производна форма на понакалям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).